Питали ли сте се как би изглеждала столицата ни, ако

 

Питали ли сте се по какъв начин би изглеждала столицата ни, в случай че човечеството ни изчезне? Снимки, направени с изкуствен интелект, демонстрират точно това. Кадрите се популяризират из обществените мрежи и създателят им е незнаен.

Той уточни и две аргументи, заради които това може да стане действителност

Дали поради световна пандемия, пагубно вулканично изригване, нуклеарна война или великански метеорит, човешкият тип все някак ще доближи своя край. Ето по какъв начин ще се развият събитията.

 

 

Една седмица по-късно

Първата седмица ще бъде извънредно сложна за домашните ни любимци. Заради неналичието на хора, животинските ни другари ще се наложи сами да намерят метод да излизат на открито и да търсят храна.

Съвсем скоро, в границите на първата седмица, светът ще стане мощно радиоактивен. Ядрените електроцентрали създават големи количества боклуци, които се охлаждат с вода. Водата има потребност от електричество, с цел да циркулира. Без хората електрическата инфраструктура ще се разпадне и това ще докара до пагубна реакция в централите.

Екосистемите по света ще стартират постепенно да измират от радиоактивните боклуци. Много от химикалите ще бъдат рискови през идващите 300 години. А пък някои от тях – като плутония – ще бъдат радиоактивни през идващите 240 000 години.

 

 

Една година по-късно

След година природата постепенно ще е почнала да си връща назад пътища и автомагистрали. Гъби и мъхове ще порастват на всички места. С настъпването на зимата и без поддръжка на пътищата, инфраструктурата ще стартира лека бавно да се разпада.

В пукнатините по улици и пътища ще стартират да се появяват разнообразни типове растения.

 

В зоните наоколо до нуклеарни централи живот няма да има, само че на по-отдалечени места животинските типове ще преживеят голям взрив. Няма да има хора, които да ги ловят или да ги изселват от местообитанията им.

Без съществуването и потреблението на пестициди, насекомите ще стартират да се репродуцират доста по-бързо. Това значи още повече храна за гризачи и влечуги.

 

50 години по-късно

Празните градове ще преживеят големи промени. На площад „ Трафалгар “ в Лондон ще порастват млади дървена. Бранденбургската врата ще бъде заобиколена от гора, а тунелите на метрото в Ню Йорк ще са се трансформирали в подземни реки, тъй като няма кой да поддържа помпите за източването на дъждовна и морска вода.

Домовете ни по никакъв начин няма да наподобяват добре – множеството здания ще стартират да падат без поддръжка. В огромните градове улиците ще са сменени с трева, а небостъргачите ще гният.

 

150 години по-късно

Всички небостъргачи ще са се сринали на големи купчини с парчета.

Едно от нещата, които няма да пострада доста, са парите, които по това време ще са неизползваеми. Те ще седят затворени в сейфове и трезори, изолирани от резултатите на времето и природата.

Произведенията на изкуството няма да имат този шанс. Без човешки надзор на влажността и осветлението, множеството картни ще мухлясат. Иронично, в музеите непокътната ще остане единствено керамиката.

500 години по-късно

На мястото на дома ви ще има гора, а под нея – останките на постройката ви. Най-издръжливи се оказват алуминиевите уреди и съдовете от неръждаема стомана.

Температурите по света ще паднат доста, защото всички части асфалт ще бъдат покрити с трева и дървета. Атмосферата ще стартира да регенерира, защото няма да има хора, които да отделят толкоз доста въглероден диоксид.

Той се поддържа от неправителствената организация „ Бюлетин на атомните учени “, основана в Чикаго

По това време първичният взрив на животинските типове ще се е нормализирал. Хищници като вълците ще обикалят из Европа и ще ловуват на глутници.

Един милион години по-късно

Едно от дребното неща, които ще бъдат разпознаваеми ще са огромните археологически и исторически обекти. На стената на планината Ръшмор в Съединените щати ще личат беглите черти на американските президенти, които в този момент притеглят доста туристи.

В Египет елементи от пирамидите към момента ще бъдат забележими. Китайската стена също ще е цяла тук-там. Времето няма да им елементарни и някогашните международни чудеса няма да наподобяват на себе си.

Пет милиарда години по-късно

Достигаме досега, в който на нашата планета няма да има безусловно никакъв спомен от човешкия тип. По това време Слънцето ще доближи края на виталния си цикъл, ще се усили и ще погълне планетата ни.

Единственото, което ще остане за спомен от хората е нещо извънредно – сондите „ Войяджър “, които ще бъдат отвън някъде отвън Слънчевата система.

Продължи да четеш